Стратегии - Мислещите шапки

Ефикасна стратегия за родители е паралелният подход на "мислещите шапки", чрез който проблемите се решават, като се използват различните перспективи на всичко включено.

"Училище" за родители се занимава с нов подход в мисленето като родители. Една проста стратегия е да прилагате повече стратегии за мислене в подхода ви като родител и решенията, които вземате като такъв. Ако подходите към мисловния процес от перспектива, различна от тази на членовете на вашето семейство, ще достигнете до добре обмислени решения които ще бъдат разбрани и ще е по-вероятно да бъдат осъществени.

"Мисленето е върховната проява на човешката находчивост. И въпреки всичко това наше най-значимо умение никога не може да ни удовлетвори напълно. Независимо колко добри ставаме, ние би трябвало винаги да искаме да бъдем още по-добри" Едуард де Боно

Едуард де Боно предлага една уникална и ефикасна стратегия за мислене - Подходът на "Шестте шапки". Ние като родители често имаме усещането, че носим по няколко шапки в ежедневието си, за да запазим баланса на всички отговорности, с които жонглираме. Аналогията с носенето на  шапки може да се приложи и към начина, по който мислите като родител. Понякога трябва да обмислите и огледате ситуацията по различен начин и под различен ъгъл или с няколко мислещи шапки и помощ от други хора.

Защо този подход на мислене върши работа?

Най-хубавото нещо при използването на подхода на "мислещите шапки" е в това, че той създава среда, в която се разглеждат много гледни точки. Всяко мнение е изразено и чуто, а това е важно за един родител.  Когато всеки започне да разглежда съответната ситуация от различни перспективи, се постига положителен резултат, а решенията се разбират по-добре и се следват съвестно.

"Шестте мислещи шапки" карат участниците да носят една и съща на цвят "мислеща шапка" през цялото време. Така участниците се насърчават да мислят паралелно - като обсъждат аспектите на дадена идея едновременно, ангажирани са с намирането на факти заедно и изследват съвместно рисковете и недостатъците. Така групата се съсредоточава върху мислене в една посока, а не разнопосочно. Хората, които чувстват, че са част от процеса, ще приемат или дори ще buy into резултата.

Често даден семеен проблем или „стратегия” за родители има различен брой гледни точки от всеки член на семейството. Ако приложите подхода на мислещите шапки, ще накарате всеки човек да обсъжда всяка перспектива, като същевременно решава и предприемането на уместно действие. Така се помага на процеса, в който родителите достигат до разумно решеие - и се позволява на децата да участват в обмислянето и решенията за стратегиите, използвани за тяхното възпитание.  

Как се използват мислещите шапки

Има шест "мислещи шапки", които могат да ви помогнат, когато искате да обмислите дадена ситуация по различен начин. След като преминете през всеки един от подходите на "мислещата шапка", ще започнете да прилагате много полезен мисловен процес. Даже да развиете мисленето си до няколко от шестте шапки, ще постигнете огромен успех в мисленето.

Този подход ви помага да мислите за даден проблем, като разграничавате емоцията от логиката, творчеството от информацията и различните противоречащи си мисли една от друга.

Като въведение към този подход, ви запознаваме с различните шапки, които трябва да опитате да приложите в мисленето си. Започнете да задавате въпроси и да мислите съобразно всяка от перспективите, предложени от съответната шапка.

Бяла шапка - Факти и данни. С каква информация разполагаме, каква информация липсва и как да набавим информацията, която ни е необходима? 

Червена шапка - Емоционалният подход: чувства, догадки, интуиция. Какво ви подсказва сърцето? Как се чувствате?

Черна шапка - Минусите: предпазливост, трудности, слабости, препятствия. Това правилно ли е? Вярно ли е? Защо не можем да го направим? Какво може да се обърка? Какви са опасностите и рисковете?

Жълта шапка - Плюсовете: преимущества, ползи, положителен изход. Това може ли да се направи? Как можем да го направим? Какви са преимуществата? Защо ще се получи?

Зелена шапка - Творческата страна: алтернативи, нестандартно мислене. Какви допълнтителни възможности съществуват? Какво друго можем да опитаме?

Синя шапка - Организационен обзор. Управление на мисловния процес. Как да обмислим това нещо? Докъде сме стигнали. Каква е следващата стъпка? Кои са обобщаващите моменти? (Това е добра отправна точка или първата шапка, която трябва да се сложи)

Процесът

Целта е да се започне със Синята шапка и да се продължи с всяка от шапките, като се мисли и се задават въпроси, за които "отговаря" съответната шапка. Това може да стане по време на семейно събиране, за да могат всички да обсъждат проблема съсредоточено и без да бъдат разсейвани. Най-важно е да позволите на всеки човек да отговори на въпросите и да приложи мисленето на всяка шапка. След като веднъж сте минали през процеса на всяка шапка, ще откриете по-доброто решение.

Стратегически родителски стил

Важно е да се експериментира с различни родителски стилове, за да подобрите собствения си такъв и да предложите на детето си различни начини да бъде наставлявано и подпомагано в развитието му. Тъй като целта е да развиете у детето си зрялост и независимост, то ще се сблъска с различни управленски стилове във връзките и работата си. Добре е да го подготвим, като му покажем различните стилове и обсъдим с него кои са пригодни и кои - не. Пробата и грешката е добър подход при откриването на най-ефикасните стилове.

Стратегическият родителски стил (СРС) е разработен от Джеф Браун, автор на книгата "Стратегии за родители – пътят към независимостта". Книгата описва как семейството на Джеф е създало този уникален родителски стил. Това е направено без да се отчита общоприетото мислене за видовете стил: авторитарен, назидателен, разрешаващ или незаинтересован.

1. Авторитарни родители
При този родителски стил от децата се очаква да следват правила, ясно установени от родителите. Неспазването на тези правила обикновено води до наказание. Авторитарните родители не обясняват причината за тези правила. Ако бъдат помолени за обяснение, родителите може просто да отвърнат: "Защото аз казвам така". Такива родители имат високи изисквания, но не са отзивчиви към децата си. Според Диана Баумринд тези родители "искат подчинение и спазване на субординацията и очакват заповедите им да се изпълняват безпрекословно". (1991)

2. Назидателни родители

Подобно на авторитарните родители, тези с назидателен стил установяват правила и насоки, които очакват да бъдат спазвани от децата им. Но този родителски стил е доста по-демократичен. Назидателните родители са отзивчиви към децата си и с охота слушат въпросите им. Когато децата не отговорят на очакванията им, тези родители са по-скоро любящи и прощаващи отколкото наказващи. Баумринд твърди, че тези родители наблюдават и спазват ясни стандарти при възпитанието на децата си. Те са настойчиви без да са натрапчиви и ограничаващи. Техните методи за дисциплина са подкрепящи, а не наказателни. Искат децата им да са настойчиви и социално отговорни, както и да са с добър самоконтрол и отзивчиви. (1991)

3. Разрешаващи родители

Разрешаващите родители, понякога наричани "угаждащи" родители, имат много малко изисквания спрямо децата си. Те рядко дисциплинират децата си, защото имат сравнително ниски очаквания за зрялост и самоконтрол. Според Баумринд разрешаващите родители "са по-отзивчиви, отколкото настойчиви. Те са нетрадиционалисти и снизходителни, не изискват зряло поведение, позволяват значителни самоограничения и избягват конфронтацията". (1991) Разрешаващите родители като цяло са любящи и общителни с децата си, като често приемат ролята на приятел, а не толкова на родител.

4. Незаинтересовани родители

Този родителски стил се характеризира с шепа изисквания, ниска отзивчивост и слаба комуникация. Тези родители изпълняват основните потребности на детето си, но като цяло са отчуждени от него. При най-ярко проявените случаи незаинтелесованите родители могат дори да отхвърлят или пренебрегнат потребностите на децата си.

Стратегически родителски стил

Това е стил, който се е развил след дългогодишни наблюдения над други родители. Ние сме авторитарни в известна степен по отношение на изискванията на нашите очаквания и спрямо начина, по който уважаваме и се отнасяме към всеки член на нашето семейство. Вземаме всичко много присърце, но съзнаваме, че има моменти, когато трябва да се отдръпнем и да  позволим на децата си да се развият като самостоятелни личности. Понякога може да изглеждаме незаинтересовани, защото позволяваме на децата си да правят грешки и да развиват уменията си без да се намесваме.

Ние сме назидателни родители, защото ясно показваме какви са правилата, но често ги създаваме с демократичен подход.

Понякога сме разрешаващи - когато децата трябва да разберат основни правила, какво означава „не” и рядко се налага да прибягваме до дисциплиниране. Работим като приятели и има взаимно уважение между родител и дете.

Нашият стратегически родителски стил е логическа смесица от най-доброто от основните стилове и се развива с развитието на нашите деца. Всички добри мениджъри могат да се адаптират към ситуацията и да използват смесицата от стилове за постигане на най-добри резултати. Понякога "не" наистина значи "не" и колкото по-големи стават децата ви, толкова повече трябва да разбират логиката на това "не", да го приемат и да подкрепят такова мислене.

Жокери за родители

Стратегиите за родители могат да се считат и за жокери за родители. Нашите родителски жокери са по-полезни от основните съвети.

1. Ангажирайте се с ролята на родител. Балансирайте живота си. Превърнете времето за семейството си и мисълта за това, че сте родител, приоритет в живота си.

2. Определете стратегиите си и бъдете постоянен в начина си на възпитание. Трябва да се развивате като родител, но трябва да има адекватен родителски подход.

3. Не следвайте статуквото. Не следвайте общоприетия подход, а бъдете по-проницателни и си поставяйте по-високи цели.

4. Спомнете си какви сте били като дете и се съпоставете със сегашната си характеристика. Вие сте родители, а децата ви носят вашите гени и са интересна смесица.

5. Научете се на търпение. Научете се да изслушвате и научете децата си на уважение, като ги изслушвате и ги карате да слушат другите.

6. Научете се да сте приятели с децата си посредством общи интереси и намерете начин да прекарвате време заедно.

7.Открийте нещата, които цял живот можете да правите с децата си.

8. Научете се да показвате на детето си възможностите в живота, чрез които то ще открие и развие своите умения и склонности.

9. Давайте личен пример. Правилата, които поставяте, ще се усвоят по-добре ако и вие ги спазвате стриктно.