"Защо все аз?" от Цвета Мишева-Алексова

(съкратен нариант)

Вълчо растеше агресивен и упорит. Хапеше и биеше всеки,който не правеше това, което той иска. Майка Вълчица и татко Вълчан пробваха всякакви методи да се справят, но не успяваха. Тогава те заведоха Вълчо при Смока, който живееше в една тъмна пещера. В средата на пещерата имаше отнище, оградено с камъни. Смокът  внимателно изслуша Вълчо и неговите родители. После остана сам с Вълчо и му показа огнището. Смокът отмести един камък, огънят излезе от огнището и подпали сухите клечки наблизо.

Тогава Смокът обясни на Вълчо, че огънят бушува в тялото му. Но само магическите камъни могат да насочват този огън да не излезе и да не руши.  Камъните са тези, които помагат на огъня да гори в правилната посока.

Вълчо попита как може да намери такива магически камъни. А Смокът отговори, че всеки сам ги открива.

И Вълчо се наведе и прочете надписите на магическите камъни около огнището:

„Затварям очи и броя до 10“

„Скачам“

„Рисувам“

„Казвам си, че съм ядосан“...

Смокът подари на Вълчо един от своите камъни. На него пишеше – „Сам определям посоката на огъня.“